Днес ще се опитаме да ви разкажем историята на една двойка, която според нас трябва да бъде разказана:) Един сватбен ден пълен със случки, приключения и най-важното много любов и усмивки!

Както обичайно с Женя тръгнахме към мястото за сватбеното тържество малко по-рано. Стараем се винаги да има лек буфер в случай, че нещо непредвидено се случи. И така тръгнахме ние:) уж към Старосел.

Шато Копса

Още по време на път, като пилоти на самолет направихме чек лист. Погледнахме сватбения сценарий.  Сверихме си часовниците дет се вика.. и леко по леко пристигаме 30-40минути по-рано на мястото. Не знам защо в навигацията вкарахме Шато Копса, а само преди час бяхме прочели Старосел. Още с пристигането ни се видя странно, че нямаше нито една кола от Ст. Загора. Викаме си ще дойдат гостите. Още е рано.

Влизам аз на рецепция:) и питам служителката:
– Здравейте, къде може да намерим младоженците?
Тя отговаря:
  А те още не са дошли.. след малко ще дойдат.. (тоест има младоженци и сватба – но…)

Това още повече ни осъмни. Те трябваше да бъдат вече там.. Няма как да не са там и точно в този момент ми звъни Петър (младоженеца).

– Макс, какво става къде сте?
– Ние сме на рецепция.
– Аз също съм на рецепция, но не ви виждам… (отговаря Петър)
– Чакай, чакай, как не ни виждаш, вие къде сте?
– В Старосел.

ОПС 🙂 за първи път объркахме мястото. Хората нали казват – винаги има първи път:) е ето..
нашия първи път се случи..

Добре, че имахме запас от време ( не много ) а и програмата на Илина и Петър беше малко по свободна от обикновено..

На път за Старосел.

Ако до Шато Копса спазвах всички знаци и ограничения, то пътя до Старосел беше малко, като на състезание с времето.

Който е ходил до Старосел знае, че пътя минава през доста селца и всяко с ограничение до ограничени. Ами няма как, спазвах ги до един момент, когато излизайки от поредното селце реших да настъпя газта. И о боже да видиш носа на нова бяла КИЯ подаваща се от един бая стар орех, беше нещото, което никак не искахме да виждаме. Заковахме просто. Викаме си, хайде отиде всичко.. Обаче тук късмета беше на наша страна. Кията вече си имаше клиент.. и ние леко ги подминахме без страшна глоба:)

В крайна сметка закъсняхме само с 20-30минути, което не се отрази на сватбения сценарий.

Подготовката и Гражданския брак..

Тук всичко се случи идеално:) Мястото е доста китно и предразполага. Идеално до момента, в който двамата трябваше да се срещнат пред арката. Точно тук започна 3тата случка.. Обикновено гостите се настаняват в очакване на младоженците. Първо идва младоженеца, след това таткото на булката обикновено я довежда и отдава на нейния избраник.

Да, но тук нещата се случиха по незнайна причина обратно:) Дойде първо булката с татко си и о .. няма го.. Тук разбрахме, че нещо се обърка.. Може би специално е било объркано.. Не знаем и до ден днешен:) Слава богу имахме много опитен водещ в лицето на Ники Колев и той успя да изглади момента. Дойде и Петър:)
С много усмивки този момент се запази в историята.. Стана даже по-интересно. По нестандартно..

Фотосесията.

След кратка почивка на младоженците ги привикахме за снимки. Направихме няколко фотографии на първата локация и решихме да се преместим на съседните лозя.. Старосел, може би забравих да ви кажа е място, където произвеждат едни от най-хубавите вина в България и там има мноого лозя..

До сега, фотографите бяха объркали мястото, бяха с риск да останат без книжа.. обърка се церемонията .. и дойде момента още нещо да се обърка:)

Влязохме в един от редовете и започнахме да снимаме.. Буквално след 2 минути се чуха едни прещтраквания, такива цък цък и пфсссссс… Е познайте:) включи се поливната система. Както се казва ще им върви по вода:) Бързо изчезнахме от този импровизиран дъжд.. Беше доста забавно:) най-бързото изнасяне, което сме правили. Жалко, че никой не успя да го заснеме от страни:) Как 3ма видео оператора с техниката, два фотографа, младоженци с кумовете се изнасят през пръскалките за секунди:)

Супер, много позитивни емоции..

Партито…

Щом сме го включили в разказа значи и тук ще да е ставало нещо:)
Е познайте? Спря тока:) Точно когато влязоха от Тутурутка да забавляват гостите, той спря.. Пуснаха го, но само след 10-20 минути пак спря:)
Въпреки това купона продължи, подпяваха песните без музика.. танцуваха на тъмно.. изобщо забавляваха се.. Разбира се тока го оправиха.

Огън от любов

Кумовете бяха решили да направят изненада на Илина и Петър и тя не беше тази песен:)
Още, като разбрахме, каква ще е изненадата екипа си викаме.. оле само дано да не стане нещо и тука, чее.. ще изгори този Старосел..

И така започна огненото шоу.. Всичко беше чудесно до момента, в който единия танцьор изтърва факлата и тя, като магнит се търкулна към нашата булка. Силно казано запалихме и роклята:) Силно казано защото огъня успя да изпари само тюла.. Роклята беше с един лек фин слой, като на булото.. Е, ей този слой рече ”фит” и изчезна:) изгоря: за двве секунди.

Така приключи един ден с много екшън, вода и огън 🙂
най-важното в цялата история беше, че Петър и Илина посрещаха всяка една случка с голяма усмивка. Ще има какво да разказват на своите внуци:)
Нашите фотографии надяваме се също:)

Тук може да видите още от техния прекрасен сватбен ден:)