Преди известно време, трябваше да отразим едно сватбено тържество в гр. Казанлък и тъй като сме снимали къде ли не:) започнах да мисля за някое по-интересно място където още не сме ходили.
Така се роди идеята за мястото. Много пъти сме влизали в чинията, но съвсем с други намерения.. На разходка или просто снимки.. но не и за сватбена сесия.. Веднага ми беше ясно, че трудно ще реализирам идеята.. Не всеки би се навил да влезе вътре:) С рокля, с Костюм.. Трудна задача..

към цялата статия 🙂

Тази година снимахме малко сватби в Казанлък и затова идеята за фотосесия там остана дълго време само идея.
Предлагах на две двойки, но поради различни обстоятелства, не можахме да реализираме идеята с тях.

Най-накрая се появи подходящата двойка. Казват се Иван и Пламена. Въпреки, че са израснали в гр. Казанлък, в момента живеят в чужбина.
На втората ни среща два дена преди сватбата, реших да им предложа въпросната дестинация. Бях сигурен, че нещата с тях ще се получат.
Те се спогледаха, и казаха: Ами защо не? Хайде да опитаме:) Направо не повярвах тогава, че се съгласиха..

Разбрахме се да направим снимките на следващия ден, след сватбата.
Първо се качих аз да се уверя, че има достъп. Който е ходил и влизал преди това, знае колко е голяма дупката през, която
трябва да се влезе. 40 на 50 см.. 🙂 Всички ме питат как влезе булката:) Еми спуснахме я с въже от Въртолет над чинията през дупките…шегувам се:)
Просто роклята беше облечена вътре. После съблечена и пак облечена 🙂 Въпроса, който никой не зададе обаче е:) как влезе младоженеца? Ами трудно.. с риск да скъсаме панталона или да го изцапаме, но в крайна сметка всички влязохме без проблем.

С нас беше и видео оператора от сватбеното тържество, Ярослав Ковачев с асистента си:)

Когато влязохме, бяхме маалко разочаровани, защото вече ни беше изпреварил голям екип от хора, които снимаха видеоклип на някаква рок/метал група..
Навсякъде имаше техни неща, но хората се оказаха много разбрани и в паузите успяхме да по снимаме и ние.

Самото място е много интересно. Има графити, с различни послания, остатъци от мозайките.. Идеално място за снимки:) поне аз харесвам такива.

Въпреки, слънцето горе си беше доста, хладно. Булката Пламена, нито един път не каза:  Чакайте, студено ми е.. Замръзнах.. Роклята се изцапа.. Какво ще правим и т.н.
Там си е доста влажно и леко мръсничко.. Роклята е похабена, но според суеверията, след 1 година Пламена ще може да я изпере и да я прибере:)
Иван постоянно услужваше на Пламена със сакото си и колкото можеше я топлеше с прегръдки..

Ами в общи линии това е историята. Няма нищо невероятно:)
Невероятно е как от толкова интересно място, сме успели да го превърнем в толкова захвърлено, разрушено и укаяно състояние.
жалко.. а тя е в топ 15 изоставени постройки привличащи фотографи от различни държави..